Чаят е популярна напитка в световен мащаб. Всъщност това е най-популярната напитка в света след водата. Всички типове чай, зелен, черен, жълт, бял, пу-ер, оолонг произхождат от листата на дървото Камелия Синенсис, известно като чаено дърво. Различни разновидности могат да възникнат при обработката на всеки вид чай.

Чашата чай е пълна със здраве, но може и да ви пренесе и до отдалечени екзотични страни и безкрайни чаени плантации в Китай, Шри Ланка, Индия, Япония и дори високите склонове на Хималаите – Непал …

Най-често срещаният мит за произхода на чая разказва за китайския император Шен Нунг (произнася се “Шей-Нунг”) и как той случайното открил чая още през 2737 г. пр. Хр.

Според мита китайският император провеждал ежедневната  си разходка заедно със слугите си. Когато седнали да си почиват, слугите сварили вода за императора. Преваряването на водата с цел пречистване е било много често срещана практика в древен Китай. Поради силния вятър през този ден няколко листа от чаеното дърво наблизо паднали в чашата на императора. Той, заради доброто си сърце, вместо да накаже слугите си, решил да отпие от течността с тъмен цвят и приятен аромат. Така се родил чаят!

Друг мит се носи за историята на будисткия монах Бодхидхарма, живял през 5-ти или 6-ти век. Бодхихарма е смятан за първият китайски патриарх и според китайската легенда той също така е основоположник на физическото обучение на монасите от Шаолинския манастир, довело до създаването на Шаолинското кунг-фу. В Япония той е известен като Дарума.

Една от основните практики на дзен будизма е медитацията, която включва неподвижно седене за дълъг период от време, но в будно състояние. Този мит е свързан с произхода  на първото чаено дърво, но също обяснява защо зеленият чай е важна част от медитативните практики.

Според легендата по време на едно от пътуванията си до Северен Китай, Бодхидхарма посетил храма Шаолин и се заклел да медитира 9 години без да спи, за да докаже идеологията на Дзен будизма. Той изпълнил почти 7 от 9-те години, но бил толкова уморен, че накрая заспал. Когато се събудил, бил толкова ядосан, че премахнал собствените си клепачи, за да не се затварят отново, и ги захвърлил на земята. От клепачите му поникнало чаено растение, което се превърнало в храст.

Бодхидхарма отрязал едно от листата и го сдъвкал. Листото имало стимулиращ ефект и му помогнало да завърши задачата си.

И до ден днешен Дзен будистите все още пият зелен чай, за да остават будни по време на дълги периоди на медитация.

На който и мит да изберете да повярвате, е сигурно, че чаеното дърво първо е отглеждано в Китай. То е било използвано първоначално в Китайската фармация като каша за лечение на ревматизъм, а след това и в кондензирана форма, като тонизираща и енергизираща супа за обяд.

От VII век будистките монаси в Япония използват чайници за варене на чаените листа с вода. През XV век чаят става част от религията, форма на изкуство и нова философия, изразена в сложния и шифрован ритуал за приготвяне на чай.

В Европа, чаят бил донесен от португалците през средата на XV век.

Отец Гаспар де Круз, португалски свещеник йезуит, доброволно участвал в мисионерско пътуване до Китай през 1560 г., където вкусва първата си чаша чай. Отец Гаспар писал за чудесата на чая и думите му се разпространили из цялата страна. Мощният португалски флот по това време развивал търговски канал с Китай и започнал да внася листата в Португалия и Холандия. През 1602 г. обаче, след като Холандия разбива политическите си връзки с Португалия, холандците започнали да внасят чай на собствените си брегове и го направили известен в цяла Европа.

Англичаните, които днес са смятани за най-лоялните фенове на чая, вероятно са научили последни за него. Те опитали чай за първи път между 1652 и 1654 год., когато първите проби от чай пристигат в Лондон чрез индийските колонии.